Войната свекърви – снахи. Възможно ли е примирие?

Каква е психологията зад най-дългата война на света…

Да, темата е шаблонна. Обаче, признайте си, колко от нас не са попадали на Тихия фронт или дори са водили открити битки…

Напрежението по оста снахи – свекърви е старо колкото света. Има ли решение този хилядолетен конфликт, който е развалил не едно и две семейства?

Първо искам да уточня, че целта ни не е да да изкараме свекървите “зли хали”, а снахите “ангели – небесни” или обратното. Предлагаме Ви обяснение на тези така горещи отношения от гледна точка на психологията. Ще се радваме да споделите и вашата гледна точка като коментар под публикацията!

Защо не се разбираме със свекървата? Не, не е от женска прищявка, всъщност причината е съвсем реална и е обяснена много добре от психолозите.

От всички семейни отношения, тези между свекървата и снахата често са най-лабилни и понякога дори болезнени. Разбира се, съвсем възможно е между двете жени да се изградят близки и дори приятелски отношения, но, според психолозите, по-често отношенията са напрегнати.

Но защо това е така? Коя е причината за това напрежение? Отговорът е очевиден: Битката е за съпруга/ сина.

отношения свекърва - снаха

Момчетата се нуждаят от майка си

За да разберем по-добре това, необходимо е да се разясни уникалната връзка майка-син. Според психолозите, ако не е изградена балансирана и здравословна връзка между майка и син още от от най-ранна детска възраст, шансовете момчето да се превърне в агресивен и нестабилен мъж значително се увеличават. Това, разбира се, се отнася и за момичетата, въпреки че те, като цяло, не са толкова склонни към физическо насилие, както това се наблюдава при мъжете.

Макар че много често се подчертава как момчетата се нуждаят от бащите си, в ранните детски години майката е изконната фигура, от нея малкият човек има най-голяма нужда, тя предава първите уроци, момчето вижда истината за любовта през нейните очи и грижи…

Привързаността на майката към нейния син е изключително силна, много по-силна отколкото между майка и дъщеря. Защото момчето расте по различен начин. През юношеството то все повече има нужда от своя баща, започва да излиза с приятели. По този начин, постепенно, синът се отдалечава от майката. Това не означава, че той я обича по-малко, просто те започват да се опознават като майка и мъж, а не като майка и момче. Има разлика.

Необходимото разделяне

И все пак, колкото и специална да е връзката между майка и син, момчето трябва да се отскубне от скута на майка си или рискува да се превърне в това, което наричаме “мамино синче”. Причината за нездравословната привързаност на зрял мъж към майка си е, че по време на възмъжаването, майката не се е отделила достатъчно от детето си, а когато разделянето не се случи, големият мъж остава завинаги в детството.

Отдалечаването на момчето от майката може да бъде много трудно и болезнено за нея. Защото тя винаги ще пази специално място за своето момче в сърцето си. Според психолозите, майките съхраняват ДНК от синовете си завинаги в своето тяло. Каквото и да означава това.

Причината поради която е необходимо мъжът да се отдели от майка си, е че той изоставя женската фигура, представяна досега от майката, за да я реинтегрира в друга женска фигура – тази на своята съпруга или партньорка. Дори и в Библията е описан този процес: “Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът” (Матей 19: 5).

Новата реалност

Този процес на отделяне на сина е труден за майката. Чувството за отхвърляне, обаче, често не се усеща до момента на сватбата, когато майката вече официално е “заменена”. Понякога този момент е толкова силен, че отношенията между майката и избраницата на нейния син тотално се променят. И напрежението нараства: майката, може би несъзнателно, обвинява новата жена за своето усещане за изоставеност, а ако в живота й вече съществува подобен модел и “предателства” от други мъже това би могло да доведе нещата дори до гняв.

Новата съпруга, от своя страна, може да изпита ревност или да вижда дори предателство в лицето на мъжа си – тя иска цялото му сърце само за себе си! Това се превръща в изключително сериозен проблем, ако мъжът не успее да положи разумни граници и е твърде привързан към майка си.

Възприемане на реалността

И така, какво можем да направим? Както знаете, междуличностните отношения могат да бъдат трудни за навигация, но най-добрият начин да намалим потенциалното напрежение (независимо дали „ние“ сме съпруги, синове или майки) е да признаем истината.

Съветите на психолозите:

Майката трябва да приеме, че нейният син е мъж и съпруг, което означава, че тя трябва да се опита да не влияе на изборите и да не дава насоки на семейството. Необходимо е да се спазва разумна дистанция.

Синът трябва да бъде балансьор, а не да сее ненужно напрежение.

Съпругата, от своя страна, не трябва да търси конфликт и да приема нещата твърде лично.

 

Лесно им е на психолозите да го кажат 🙂

 

А вие как навигирате сред морето от сложни семейни взаимоотношения? Споделете с нас!

 

Share: