Съветите на експерта: Детето и стресът или как да не проваляме децата с прекалени очаквания

Всеки родител желае детето му да е здраво, щастливо и успешно. За съжаление, децата ни са изложени ежедневно на стрес, който може да доведе до много неприятни последици. Знаем ли как да предпазим децата си и как да говорим с тях – това са само част от въпросите, които зададохме на психолога Теодора Вулджева.

  • Здравейте, Теодора и благодарим, че приехте поканата ни за този разговор. Като психолог бихте ли дали определение на стреса, което да е разбираемо за хората. Какво точно представлява стресът и как ни се отразява?
  • Стресът е състояние, при което изискванията на реалността към нас са по-големи от вътрешните ресурси, с които можем да ги посрещнем. Стресът не се определя от външни фактори, а от субективното ни преживяване. Една и съща ситуация може да се възприема от двама души коренно различно. Мит е, че всеки стрес е вреден. Има нива на стрес, които са позитивни, т.нар. еустрес. В този случай човек мобилизира ресурси, които не е използвал, развива нови умения, постига удовлетворение. От времето на пещерните хора, стресът е причина човешкият вид да оцелее и да еволюира. Как реагира човешкият организъм на стресиращо събитие, например, на среща със саблезъб тигър? В мозъка се задейства т.нар. реакция „бой или бягство“. Отделя се огромно количество хормони, наричани още стресови хормони – кортизол и адреналин. Този хормонален взрив изпраща сигнали към тялото да се подготви за бой или бягство. Има и трети вид реакция – „замръзване“. В този случай енергията, мобилизирана за отговор на заплахата, остава заключена в нервната система. Подходящ отговор, ако срещнем мечка в гората. В съвремието обаче тези реактивни състояния ни разболяват. Доказано е, че стресът е причинител на сърдечносъдови заболявания, диабет, язва, срив на имунната система, оплешивяване и др. Освен върху физическото ни здраве, последиците са и върху емоционалното ни състояние, познавателните ни способности и поведението ни.

  • Доколко децата са жертва на стрес в днешно време?
  • Не знам за статистики за България, но четох за изследване във Великобритания по повод Световния ден на психичното здраве 2018, в кoето се посочва, че 1 на всеки 10 деца страда от психичен проблем. Това не значи психична болест, но е индикатор за високи нива на стрес. Най-честите симптоми са тревожност, депресивност, агресия. Разбира се, емоционалният климат в семейството, отношенията между родителите, качественото време, прекарвано с тях, са от ключово значение. Децата и младежите „бягат“ в интернет и социалните мрежи, които, от своя страна, имат огромно влияние върху самооценката и настроението им. Постоянното сравняване с „перфектни инстаграм звезди“ и публичните коментари могат да имат пагубен ефект върху една съзряваща психика.

  • Когато децата тръгнат на училище в каква степен това е стресиращо за тях?
  • Както казах и в началото, няма категорични и обективни стресиращи събития. Всичко зависи от личното възприятие на случващото се. Случаите, в които децата преживяват тежко тръгването на училище, често се дължи на недостатъчна психическа готовност, т.е. може да им липсва увереност, че ще се справят, страх от социализиране с много и по-големи деца, притеснение как ще бъдат приети. Нагласата на родителите към тръгването на училище и как те го представят на детето също има своята роля. Колкото по-спокойни сте вие, толкова по-спокойно ще го приемат и те.

  • С какво можем да помогнем на първолаците, за да се адаптират по-лесно към училищния ритъм?
  • За началното образование и конкретно за първи клас бих казала, че учителят има много голямо значение. Тя/той става нещо като втори родител, модел на подражание, авторитет, от който се търси одобрение. Първата отговорност на началния учител е да създаде атмосфера на емоционално спокойствие и безопасност в класната стая. Децата, особено малките, не могат да учат от хора, които не харесват. Тоест посланието към родителите е – доколкото ви е възможно, избирайте учител, на когото можете да се доверите, и продължавайте да подкрепяте детето си. То може да е уплашено от това, че вече е „голям и ученик“.

  • Кое в учебния процес е най-стресиращо за децата според Вас?
  • От опита ми с ученици до сега – реакцията на родителите. От децата, които идват в кабинета ми, когато имат проблем в училище с оценки или поведение, най-много се притесняват от реакцията на родителите си. Следващият фактор е социалната среда и къде се вписва спрямо съучениците си. И не на последно място е отношението на учителите. Децата са изключително чувствителни и възприемчиви към поведението на своите учители. Чак след това идва обемът на материала, който може да бъде научен много по-лесно, ако детето се чувства добре.

  • Какво биха могли да направят родителите и учителите, за да облекчат донякъде нивото на стрес, на което са подложени ежедневно децата ни?
  • Много е важно да възпитаваме в децата увереност, че ги обичаме заради това, което са, а не заради това, което постигат. Също така да са спокойни, че дори да се „провалят“ ще намерят подкрепа, както у дома, така и в училище. Важна е работата в екип – между родителите, учителите, администрацията на училището, в която включвам и училищните психолози и педагогически съветници. Всички имаме обща цел – децата да са здрави и успешни. За да ги подпомогнем ефективно, трябва да отправяме еднозначни и синхронизирани послания.

  • През пубертета децата стават още по-чувствителни, в този момент са и матурите след 7 клас и повечето са претоварени от допълнителни уроци и курсове. Как може да помогнем на децата да се справят с този труден период и да избегнат стреса?
  • Прегарянето (burn out) или постарому депресия от изчерпване не е състояние, от което децата са застраховани. Има някои универсални принципи за предотвратяване на прегарянето:

    • сън, като всеки човек има нужда от различно количество сън, но за младия организъм не бива заспиването да е след 22.00 ч.;

    • физическа активност – ако може, ежедневна, по този начин се подобряват тонусът и концентрацията;

    • начин на хранене – качествена ли е храната, която се приема и колко регулярно;

    • хобита – не бива задълженията да запълват изцяло ежедневието, да правим нещо, което обичаме има благотворен ефект върху мозъка

    • време със семейство и приятели – споделените преживявания с любими хора спомагат производството на хормоните на щастието, дават ни енергия и предпазват от изолация, която може да бъде опасна.

    • три часа концентрирано учене в един пълноценно изживян ден имат повече ефект от постоянно седене над уроците.

  • Тестовете и изпитите ли са по-големият източник на стрес за децата или високите очаквания и изисквания от страна на родителите?
  • В по-горните въпроси засегнахме тази тема. Определено високите очаквания и амбиции на родителите се отразяват най-много. Познавам и случаи на блестящи ученици, които са такива, защото получават пълната подкрепа от родителите си. Не се страхуват от реакцията вкъщи и това им освобождава енергия, която посвещават на ученето с желание. Разбира се, трябва да се намери балансът между изискването и неглижирането, защото абсолютната незаинтересованост на родителите към училищния успех също дава негативни резултати.

  • Какви са симптомите, които могат да подскажат на родителите, че може би детето им има някакъв проблем в училище?
  • Първо – ходи ли с желание на училище. Ако не – на какво се дължи това; дали е проблем с ученето или е свързан със социален конфликт. Колко и какво споделя с вас детето; ако започне да се изолира от вас или да забива поглед в телефона, може би има нещо, което го притеснява. Влошаването на успеха. Храненето – храни ли се по-малко или пък прекалено много. Всички изброени могат да бъдат индикатори, че детето преживява някакъв проблем. Той може да е свързан с училище, може и да е от друго естество.

  • Какво трябва да направи един родител, ако открие притеснителни симптоми в поведението на детето си?
  • Да говори с него. Ако не е достатъчно, да говори с учителите и/или училищния психолог. Да говори с приятелите му. Много е важно родителите да познават приятелите на децата си. Приятелят може да има много положително, но и изключително негативно влияние, особено в юношеската възраст. Ако проблемът е дълбок – консултация с психотерапевт.

  • В България, като че ли е срамно да се обърнеш за помощ към психолог. Промени ли се тази нагласа през последните години, какви са Вашите наблюдения?
  • В българското общество все още има стигма по този въпрос, затова ще поясня, че не е нужно наличието на душевна болест, а на душевна болка за търсене на помощ от психолог или психотерапевт. Със сигурност, обаче, промяна за последните 10-15 години се забелязва. Все повече хора се обръщат към услугите на професионалисти в сферата на психологията, което свързвам с по-високо ниво на информираност и образованост по темата.

  • Каква е ролята на училищния психолог и кога е редно децата и родителите да се обърнат за помощ към него?
  • Чувала съм всевъзможни предположения и интерпретации за работата на училищния психолог. Факт е, че когато аз бях ученичка, никой не знаеше каква е ролята на психолога. Днес, смятам, че ситуацията е различна. Поне в училището, в което работя, се стремим да развиваме цялостната личност на ученика, не само неговия академичен успех. В кабинета ми провеждам консултации с между 2 и 7 ученици на ден. Много се радвам, че децата сами ме търсят, като колкото и презентации да направя на един клас, най-голям ефект имат личната препоръка и впечатления, които те споделят помежду си.
    Учениците идват при мен по различни поводи, от конфликт с връстник до загуба на член на от семейството. Изключително чувствителни са към родителите си, както от отношението, което имат към тях, така и от това помежду им. Съдържанието на консултациите е конфиденциално, освен ако не става дума за риск за живота.
    Случва се да се срещам и с родители, когато, например, детето иска да им сподели нещо, но не намира начин. Тогава, със съгласието на ученика, го подпомагам в комуникацията.
    Търсят ме и родители, които са притеснени от определено поведение на детето си. В случаите на семеен проблем препоръчвам семейна терапия, тъй като семейството е взаимосвързана система. Добре е всичките й членове да участват в процеса на изясняване и преодоляване на конфликт или травма.

  • Как родителите да разговарят с децата си относно различните зависимости – алкохол, наркотици – съществува ли превенция и каква е тя?
  • Доколкото знам, в масовия случай, споделяйки общоизвестна информация и поучения. Аз водя здравен курс в училище за 8-ми и 9-ти клас, който обхваща тези теми. Доколкото ми е известно, това не е практика във всяко училище. Дори и да е, това не измества ролята на родителите и най-вече техния личен пример относно алкохол и цигари. Децата не слушат какво им казваме, а какво им показваме. Това не значи задължително, че ако пушите и детето ви ще пуши, както и обратното. Най-добрата превенция е детето да се чувства сигурно, обичано и щастливо, за да няма нужда да „бяга от реалността“ чрез наркотични вещества.

  • Понякога семейството се състои освен от родители и деца, и от баба и дядо, което често поражда конфликти от различно естество. Възможно ли е да помогнете със съвет как родителите биха могли да водят ефективна комуникация, така че да се тушира напрежението и то да не влияе съществено както на отношенията между съпрузите, така и да се изгради един общ подход относно възпитанието на детето?
  • Това си е въпрос за 100 000. Многопластов е казусът, тъй като отношенията във всяко семейство са строго индивидуални. Веднага се сещам за ТЕDx презентацията на Стийв Кайл, който беше наблюдавал въпросния феномен на засилено участие на бабите във възпитанието на децата в България. Презентацията е в кръга на шегата, разбира се, но да, определено бабите/дядовците у нас имат голяма роля. Дори и да са най-страхотните баба и дядо, обаче, нищо не заменя мама и татко. Родителите са хората, които носят отговорността за децата си, а техните родители могат да имат подкрепяща функция. Не бива двете да се смесват. Личното пространство също е много важно. Не само физическото, но и психическото. Личните граници прекъсват симбиозата в отношенията и дават възможност за зряло и пълноценно общуване.


    Теодора Вулджева психолог

    Теодора Вулджева, училищен психолог в Американския колеж в София

    Откакто бях малко дете, за мен най-интересни са хората и книгите. Разбирането е моята страст. Не е изненада, че станах Консултативен психолог.

    През годините съм заемала различни позиции в сферата на образованието, както и в корпоративния сектор. Доброволствам и участвам в неправителствени проекти повече от 15 години, като преимуществено съм работила с младежи в риск.

    Според опита ми в голяма част от случаите, когато хората търсят психологическа помощ, всъщност имат нужда от обучение. Обучение как да разпознават и ценят собствените си чувства и емоции; какво означава емпатия; как да комуникират собствените си нужди и да уважават нуждите на другите; как да изградят самоуважение и пр.

    Обичам работата си и получавам от нея огромно удовлетворение.

    Share: