Изкуството да мислиш или как да учим история

Като първи гост-автор в „Без драма“ поканихме д-р Александър Стоянов*, който ще ни разкрие как можем да запалим децата ни да заобичат историята и как би трябвало да се промени образователната ни система, за да научим учениците да мислят.


Занимавам се с история през половината си живот. През тези години съм се сблъсквал много пъти с въпроса „Саше, как да обясня еди-кое си от учебника по история, така че да го разбере?“. Това изречение съдържа в себе си целия проблем на българското образование и на историческото такова в частност. Този кардинален проблем може да се сведе до два аспекта – липса на методика сред учителите и липса на интерес у учениците. И двата аспекта се влияят както помежду си, така и от външни фактори. Методиката е сгрешена по дефиниция в рамките на държавните образователни стандарти, които са пряко завещани от ерата на комунизма и се базират на постулата, че народът не трябва да мисли, а трябва да повтаря каквото му се каже.

Липсата на интерес у учениците се базира както на отблъскващия и неактуален начин на предаване на информацията, така и на общата нагласа към ученето в семейната среда. Не е тайна, че българското семейство възпитава подчертано пренебрежително отношение към училището и учителите – „хората, които са се хванали с това, защото от тях друго не става“ (както гласи популярното клише).

Любима моя реплика е „ако беше толкова умен, щеше да преподаваш в някой ВУЗ“. Е, аз преподавам в един ВУЗ и гарантирам, че бих предпочел да водя 10 лекции в един ден, но не и да застана пред един клас за един час. Защото да преподаваш на деца е адски по-трудно, отколкото на възрастни, що-годе зрели хора. Качественият учител е актьор, педагог, психолог, фокусник, понякога и музикант, режисьор и сценарист.

За да спечелиш вниманието на децата, се иска много, безкрайно много повече усилие, а отговорността е в пъти по-голяма. Студентът е човек, повече или по-малко направил своя професионален избор. Той има нужда от напътствие, но не и от водене за носа. Ученикът е личност, която тепърва трябва да избира и именно от качествата на учителите зависи какъв ще бъде изборът. Един некадърен учител може да откаже детето ви от предмет, в който то иначе има потенциал. Обратно, един вдъхновяващ педагог може да открие, както се казва в „Аладин“, диаманта в боклука. За това и учителският занаят не е за всеки и всъщност би следвало топ кадрите да са на фронтовите линии в гимназиите, ако искаме нещо да се случи. Но, хайде обратно в темата. Как да учим история?

Starterpack

Всяко приключение изисква малко предварителна подготовка. Едно време книгите-игри искаха дневник, зарче и химикалка. После компютърните игри вкараха tutorial-ите. Е, историята определено е една голяма игра и колкото по-бързо схванете този принцип, изведен от холандеца Йохан Хьойзинха, толкова по-лесно ще ви бъде. За да играете играта, ви трябва: лист, химикал/молив, въображение, книга с фактите (разбирай учебник) и, разбира се, Интернет.

Правила на играта


Играта има само няколко прости правила. Първо – в историята няма добри и лоши. Второ – в историята нищо не се случва за първи път – винаги може да намерите паралел в миналото за някое настояще събитие. Трето правило – историята няма граници. Никоя част от света не може да бъде разглеждана извадена от контекста на целия свят. Картите ви показват една „кутия“ – винаги мислете и извън кутията. Четвърто – не е важно да зубриш, важно е да мислиш. Датите и размерите на еди-коя си армия могат да се проверят винаги. Важно е да знаеш какво означава едно събитие за хода на историята. Ако схващаш смисъла му, фактологията и датите ще се напаснат после. Последното и най-важно правило е, че историята не се учи, тя се преживява. Това последното е като Матрицата – няма как да ви го обясня – или го разбирате или не. Мога само да ви кажа, че няма как да научите истината за едно минало събитие, ако не може да го погледнете през очите на хората, които са го преживели.

Играта

И така, имаме необходимите пособия. Имаме и правилата. След това започва играта. Отваряте учебника, намирате урока и започвате да четете. Прочетете целия урок, заедно с балончетата „Любопитно“, „За любознателните“ или както там са го кръстили. Ако не разбирате половината от нещата, значи всичко е наред. Запишете си на листа въпросите, които не разбирате. Върнете се в текста и се опитайте да си отговорите на тях посредством информацията в урока и това, което учителят ви е казал в клас. Пак не се получава? Няма проблем. Потърсете отговорите онлайн. Припомнете си правилата отгоре и търсете спокойно. Запишете си отговорите. Ако са останали въпроси без отговори, следващия път, когато имате час, задайте въпросите си. Работата на учителя е да ви отговори.

Това е базовият етап на учене. С него ще избутате курса и ще се справите на едно добро ниво. Ако искате да схванете нещата наистина, пробвайте да изгледате някой филм за съответния период, пуснете си някое предаване по научнопопулярните канали… Но най-добре – намерете си някоя игра и играйте. Човек се учи най-добре като играе. Стреляйте по други хора, палете им замъците, укрепявайте градовете си, разрешавайте мистерии във викториански имения. В голямата си част игрите са направени доста по-интерактивно и достоверно от много научнопопулярни филми.

Ако искате да излезете от политическите рамки на историята, която учите, послушайте музика. Чуйте какво са слушали хората в миналото и то ще ви каже много за тях. Прочетете нещо, написано в епохата, която учите, за да разберете кои са били тогавашните еквиваленти на днешните блогъри и влогъри, писатели и поети. Разгледайте картините, рисувани през онази епоха – те ще ви кажат много за начина, по който хората тогава са виждали света около себе си. Проверете какви дрехи са носели хората – те ще ви покажат много за това как хората са възприемали самите себе си и околните. Какъв е бил моралът и какви са били нормите на поведение. Прегледайте и какво са яли. Храната казва много за едно общество, за неговото здраве, за начина на живот.

Ако решите да се гмурнете в епохата, върнете се след това отново на въпросите, които си записахте от урока, и вижте дали няма да отговорите по различен начин след като сте премислили нещата.

Ами изпитите? Ами тестовете?

Уви, начинът, за който писах до тук, помага само за личното ви обогатяване. Системата на изпити и тестове е създадена за да убие вашето мислене и вашия поглед към света. Тя е създадена за да ви наложи едно обобщено мислене и общ поглед. Именно тук е важното, ключово място на учителя, който да тушира максимално недъзите на системата и да позволи на вас, учениците, максимална свобода на мислене и изразяване. За съжаление, вашите опции свършват там, където започва липсата на качествена педагогика. Няма как, човек може да я кара на желание за самоусъвършенстване само до там, до където знанията му зависят от собствения му активен труд и от пасивните напътствия на другите. Във всеки случай, може да направите достатъчно, за да запазите любовта си към историята въпреки системата и да продължите да се занимавате с нея като едно хоби, даващо стабилна обща култура, мироглед и перспектива към случващото се по света.

В една идеална система, хуманитарните науки – история, философия, музика, изобразително изкуство и литература трябва да бъдат със стиковани програми и учениците да изучават едни и същи периоди във всички тези предмети. Така, докато четете Данте, да ви говорят за Еразъм, да учите за Стогодишната война, да слушате средновековна и ренесансова музика от тогавашните концертмайстори и гледате развитието на техниките за рисуване и скулптура в Европа през XIV и XV век. Уви, нашата образователна мисъл не е съзряла до там че да осъзнае необходимостта от подобна стиковка. Остава на учителите, родителите и самите ученици да се опитат някак да я постигнат. Гадно е, тегаво е и е адски неблагодарно на моменти, но си заслужава. Да го кажа на съвременен език. Да хванеш влиянието на дадено историческо събитие върху поведението на герои в роман, които слушат музика, писана успоредно с романа, е като да откриеш препратките към комиксите, игралните филми и другите анимации в „Рик и Морти“ – маниакално. Още по-весело ще стане, когато откриете, че всички тези сюжетни връзки от миналото се преплитат със съвременната поп-култура. Как например „Имигрантската песен“ на Цепелин се връзва със сериала „Викинги“, който си пасва страшно добре с историята на Ранното средновековие. Въобще, комбинирането на хуманитарните науки в тяхната естествена цялост е най-готиният начин да видиш истинския свят, в който са живели хората някога. Трябва ти само лист хартия, химикалка, учебник, Интернет и шепа магия под формата на въображение. Както са казвали римляните – „Този, който вярва – вижда“. Остава само да повярвате, че в познаването на историята има смисъл и оттук насетне резултатът ще стане видим.


д-р А. Стоянов

Фотограф: Жоро Манолов

Д-р Александър Стоянов е завършил Националната гимназия за древни езици и култура “Константин-Кирил Филосов” в София. Следва История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Защитава магистърска степен със специалност “История на европейската експанзия и глобализация” и докторска степен на тема “Русия напредва на юг: Реформа на армията и военни резултати в южните кампании 1695-1739” в Лайденския университет в Холандия. Преподавател е към департамент Политически науки на Нов български университет. Роден в София, женен с две деца.

Автор е на пет книги: “Тридесетгодишната война”, “Балканските войни на българската армия” и “Великата северна война” от поредицата “История на войните” и “Османската експанзия 1453-1683”. Най-новата му книга е посветена на Руско-турските войни 1569-1878.

Автор на множество публикации в интернет, предимно на военно-историческа тематика и гост на различни телевизионни предавания. Създател на клуб “Военна история” и редактор на списание “Военна история”.

Share: