Да сте чували за село Русаля? Честно казано, аз разбрах за него едва преди няколко дни. Едно от онези български села, през които минаваме без да спираме, без да се оглеждаме много, много, защото то много за гледане и няма. Обаче, ей на, точно в това българско село има нещо, което заслужава не само да видим, струва си да го почувстваме и да осъзнаем, че за добрите неща все още има място под слънцето. Все още.

Като първи гост-автор в „Без драма“ поканихме д-р Александър Стоянов*, който ще ни разкрие как можем да запалим децата ни да заобичат историята и как би трябвало да се промени образователната ни система, за да научим учениците да мислят.

Занимавам се с история през половината си живот. През тези години съм се сблъсквал много пъти с въпроса „Саше, как да обясня еди-кое си от учебника по история, така че да го разбере?“. Това изречение съдържа в себе си целия проблем на българското образование и на историческото такова в частност. Този кардинален проблем може да се сведе до два аспекта – липса на методика сред учителите и липса на интерес у учениците. И двата аспекта се влияят както помежду си, така и от външни фактори. Методиката е сгрешена по дефиниция в рамките на държавните образователни стандарти, които са пряко завещани от ерата на комунизма и се базират на постулата, че народът не трябва да мисли, а трябва да повтаря каквото му се каже.

Професор Дейвид Пъркинс* обича да разказва тази история: „Махатма Ганди се качва във влак. Един от неговите сандали се изплъзва и пада на земята. Влакът се движи и няма как да се върне. Без колебание Ганди сваля втория си сандал и го хвърля към първия. Попитан от колегата си защо го е направил, той му отговаря, че един сандал няма да му е от полза, но два със сигурност ще помогнат на някой друг.“

Учителите, казва Пъркинс, трябва да прегърнат същите тези прозрения. Те трябва да започнат да задават един от най-важните въпроси в образованието: „Какво си струва да се учи в училище?“

Дванайсети клас е най-стресиращото време за .. един родител.
Започва голямото чудене къде да кандидатства детето след училище. Ще споделя личния си опит с моя голям син, с когото решихме да кандидатства във Виенския университет с желанието да помогнем и на други бъдещи кандидат-студенти, защото специално за кандидатстване в Австрия информацията в интернет е доста ограничена или доста остаряла, а конкретно за Виенския университет дори не успях да намеря подробни указания никъде.
Информацията е от кандидатстудентска кампания 2018/2019.

“Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.” Рей Бредбъри

Да възпиташ дете, което обича да чете е най-големият подарък, който може да му подариш за цял живот. Четенето е един от ключовете за успех в живота и в училище. Повечето успели хора са страстни читатели. Няма нужда да привеждаме доказателства за това колко е полезно четенето за децата. Книгите отварят вратите към знанието, въображението, приключенията и емпатията. За съжаление, в днешно време родителите са изправени пред сериозно предизвикателство как да накарат децата да заобичат книгите и да четат повече. Събрахме съветите на различни експерти и родители, как бихме могли да подтикнем и стимулираме този процес.