За доброто в целия “скапан” свят

Поканихме Лени да “открие” новата ни рубрика Литературен клуб 42, като сподели емоциите от някоя своя любима книга. Много се радваме, че “прерязахме” лентата точно с български автор и с прекрасния текст на Лени. 


Много обичам добрата поезия. Онази, в която езикът се движи свободно, смело и леко. Без тежки метафори, без излишна патетика и купища отвлечени символи. Поезия, в която езикът танцува, ако му се танцува, крещи, ако му се крещи, плаче, ако е тъжно, смее се или вие от болка или гняв. И всичко това се случва непринудено и леко. Такава поезия пише Ники Комедвенска, прекрасницата Ники от Сливен.

Нямам удоволствието да познавам тази майсторица на езика лично, но си имам личен автограф от нея. Не че съм събирач на автографи, имам само този, но си го пазя много и си го препрочитам честичко. И понеже е личен, няма да Ви го споделя.

Само ще Ви кажа, че е послание за добро, за доброто, което всички носим в себе си и което има силата да преобръща светове.

Точно такова е и посланието на последната книга на Ники, малка книжка, но не със стихове, а с кратки разкази. Всички разкази в сборника с въздействащото заглавие “Целият скапан свят” са действително кратки, но са толкова пълнокръвни и цветни, че почнеш ли с първия, няма как да спреш преди края на последния. А като затвориш последната страница ти се иска да има още и още.

Това не е обикновена проза, в нея има толкова лирическо чувство и то е живо, много живо. Езикът в тези разкази се е почувствал толкова удобно, че е захвърлил всяка излишна дреха и трепти с всеки свой звук в комбинации, каквито си пожелае. Липсва всякакво обстоятелствено натрупване, речта е бърза, смела и силна.

Обичам да препрочитам тези разкази, нищо, че от някои ми се плаче всеки път. И си плача. И се радвам. Това е то, красотата на изкуството на думите. Автори като Ники Комедвенска създават тази красота, вероятно, защото виждат света не само с очите си. 

Скоро навън ще захладнее съвсем и може дори и снежец да падне. Затова, вместо да се дразните и тормозите вечер с новинарската емисия или с някое показно “риалити”, сипете си чаша хубаво вино, качете си краката на дивана и почетете от разказите на Ники. Няма начин да съжалявате! Вероятно ще се разплачете и ще се усмихнете още от първата страница. А после…после, ще искате още!

Автор: Лени (Елена Рафаилова)

Още прекрасни текстове от Лени може да прочетете ТУК

Ако и Вие се вълнувате от книгите и техният емоционален свят, присъединете се към нашия Литературен клуб 42

Благодарим Ви от сърце!

Share: