“Любовта е дълга болка и смирение”

„Сексът е джаз. Когато престане да е джаз, мутира в гимнастика. В най-добрия случай в кънтри. Тогава не ме интересува.“ От „Аутопсия на една любов“

Трудно се пише за Виктор Пасков. Каквото и да кажа, все няма да е точно. Той винаги е предизвиквал полюсни реакции около себе си, далеч не само относно творчеството си.
Знае се, че е обичал алкохола и скандалите, бил е любител на жените, често, след поредната бурна нощ, не си е спомнял името на поредната жена и я е наричал Маргарита. Много Маргарити е срещнал в живота си.

Не намирам за нужно да ви заливаме с биографични данни за Виктор Пасков. Те са на един клик разстояние. Защото нашата цел е романът, който този месец ще четем в Литературен клуб 42 – „Аутопсия на една любов“. Една от книгите му, предизвикала най-много разнопосочни реакции.

Ето две:

„Аутопсия на една любов“ е обида. Обида е за своите читатели, обида е за онези, които следят и обичат творчеството на Пасков, обида е – или поне би трябвало да бъде – за собствения си автор; обида е изобщо за литературното поле, макар че някои от причините за тази обида трябва да търсим извън Пасков и по-скоро в същото това литературно поле“. Ангел Игов, в-к Култура

“Виктор Пасков заслужава да бъде поздравен за тази модерна проза, разкрила от различен ъгъл живота и изкуството в огледалния свят на промените, парадоксите и случванията…” Иванка Денева, liternet.bg

Безспорно романите, които носят популярност на Виктор Пасков, са „Балада за Георг Хених“ и „Германия, мръсна приказка“. Смята се, че „Аутопсия на една любов“ е третият том от своеобразна трилогия и всяка книга описва различен етап от неговия живот. В този смисъл, те са силно автобиографични, което е една от отличителните черти на неговото творчество. Другият обединяващ елемент е музиката, и по-специално джазът. Знаем, че Виктор Пасков е музикант, музиковед, и ритмиката на джаза неотменно се преплита с ритмиката на живота му.

Ето какво пише Литературният историк Лъчезар Ганев за книгата „Аутопсия на една любов“:
„Тази книга Виктор написа само за един месец, като за 3 месеца преди това изчел всички порносписания в Германия. Странен подход, но явно е искал да постави пределите на тази емоция. Що се отнася до Ина, той категорично отказваше да я разконспирира. Толкова противоречиви мнения и оценки се чуха по неин адрес – че е нимфоманка, че е фатална жена, сексуална гаубица, чудовище, ехо от бъдещето, нов тип чувственост, идеал за всяка разкрепостена феминистка, мечта на сексуалните маниаци!… Как да ти кажа, обясняваше Виктор, че тя действително съществува или е съществувала в моя живот. Тогава би трябвало да подаде оплакване до главния прокурор и да ме осъди на 200 години затвор. Нека да кажем, че Ина е това, което тайно мечтае да бъде всяка нормална жена, ако наистина е жена“.

Влючете се в Литературен клуб 42. В края на месец ноември ще дискутираме впечатленията си от “Аутопсия на една любов” на Виктор Пасков.

Очакват Ви и приятни изненади!

Share: