Дъглас Адамс и култът към числото 42

Ако сте чели „Пътеводител на галактическия стопаджия“, то тогава със сигурност знаете и кой е ключът към Живота, Вселената и Всичко останало – числото 42.

Но защо Дъглас Адамс избира точно 42?

В неделя, през пролетта на 1981 г. Дъглас Адамс  пише писмо.

„- Скъпи Кен“ – започва той – „Книгата ти наистина беше много полезна за мен“. Благодарственото писмо от Адамс до австралийския писател Кен Уелш, автор на “Hitch-hiker’s Guide to Europe”, продължава така: “[Една вечер през 1971 г.] В Инсбрук бях изпаднал в много тежка депресия … Когато звездите се показаха, мислех, че някой трябва да напише „Пътеводител на галактическия стопаджия“, защото галактиката беше много по-привлекателна за мен от мястото, където се намирах в момента“.

В последствие, Дългас Адамс, с тази изключителна идея в главата си, пътува на стоп до Истанбул, след което се връща в Англия и се изявява като студент в Кембридж в продължение на 3 години. През този период преживява като актьор и автор на комедии, но това не му носи кой знае какъв успех.

Изключително оригиналната идея за „Пътеводител на галактическия стопаджия“, първо излъчена като радио комедия през 1978 г., заживява собствен живот през годините, превръщайки се в истински феномен – шега, която и до ден днешен продължава да е жива. В последствие, идеята прераства в „трилогия“ от пет книги, издадени в многомилионни тиражи по цял свят и превърнала се не просто в любима книга на различни поколения по света, но и в тяхна своеобразна „Библия“.

Но да се върнем на магичното число 42.
Централният епизод в сюжета на книгата е, когато гигантският компютър, наречен Дълбока мисъл, прекарва ни повече, ни по-малко от 7, 5 милиона години, като разсъждава върху Живота, Вселената и Всичко останало. И след тези дълги размишления, достига до извода, че 42 е отговорът на всичко – абсолютният отговор.

Така Дъглас Адамс измисля най-вселенската шега, раждала се някога. Често, когато чуем числото 42 – в ресторант, по време на изпит, като номер на седалка в самолет или автобус, например, се сещаме за Дъглас Адамс. „Магическото“ число дотолкова е завладяло хората, че се публикуват списъци с любимите 42 неща, заснемат се 42 снимки или се празнува „специалният 42-ри рожден ден“. Дори самите Pink Floyd канят Дъглас Адамс на сцената на свой концерт в деня, в който писателят навършва 42 години. Но това не е всичко. Google и Cern номерират сграда в офисните си комплекси със специалното число 42.

Ето няколко интересни примера, в които е замесено „универсалното“ числото 42:

  • Първопечатното издание на Библията, известно като „Библията на Гутенбег“, се състои от 42 реда.
  • На флага на САЩ са изобразени 42 звезди.
  • 42 Wallaby Way е адресът, който се издирва в „Търсенето на Немо“.
  • Ан Флеминг, авторът на поредицата за Джеймс Бонд, дава на Орик Голдфингър 42 години.

Въпросът „Защо 42“ е забавната част от загадката за всички почитатели на „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Дъглас Адамс, от своя страна, никога не разкрива тайната защо е избрал точно това число. Споделя я единствено с приятеля си Стивън Фрай, който заявява, че ще отнесе тайната в гроба.

През годините са се раждали различни истории и тълкования на въпроса „Защо точно 42?“, които писателят е определял като смехотворни. Ето някои от тях:

Някои хора смятат, че посредством числото 42, Адамс изразява почитта си към Луис Карол, който също го използва в творчеството си. Друга версия е, че по този начин иронизира системата, състояща се от 13 числа. За други, 42 е препратка към владетелите на Тибет…

Само едно нещо е напълно ясно в цялата тази история. Знае се, че Дъглас Адамс педантично е подбирал изразите и числата в своите произведения и цифрата 42 със сигурност не е плод на случаен избор.

В благодарственото писмо, за което вече споменахме, Дъглас Адамс споделя за влиянието си от книгата на Кен Уелш “Hitch-hiker’s Guide to Europe”. И точно тук може да се търси и първопричината за избора на числото 42. Това, според изследователите, трябва да се търси в репликата, която Дълбока мисъл изрича, преди да каже абсолютния отговор. Компютърът казва: „Никак няма да ти хареса“.

Каква е връзката?

В Hitch-hiker’s Guide to Europe” Уелш казва на пътуващите до Великобритания, които са тръгнали да търсят своите семейни корени, че след като обиколят света в търсене на „решение на най-голямата главоблъсканица“, ще намерят отговора за „разочароващ“. И точно този откъс се намира на страница 42…Съвпадение?

„С най-добри пожелания!” Така подписва своето благодарствено писмо Дъглас Адамс до Кен Уелш. Писмото пристига благополучно при своя получател в Испания, който споделя, че вече не му се пътува много на стоп…

Включете се в нашия клуб – Литературен клуб 42 ето ТУК

Да споделим заедно мисли и емоции от книгите, които ни вълнуват, впечатляват или пък не са отговорили на очакванията ни. Очакваме Ви в Литературен Клуб 42

Източник: www.theguardian.com

Share: