Гурме ли?

Какво означава “гурме” кухня? В дебелите книги може да се прочете следното определение: “Гурме се характеризира с високо качество, прецизна подготовка и изпълнение и артистично представяне на ястието”.

Да поразчоплим това определение.

Високо качество. Хммм. Ако искам да си направя кюфтета с домашно месо или от проверена ферма, от прасета, расли свободно на село, или от крави, пасли на девствена поляна, означава ли, че моите кюфтета са гурме? Не, все още не. Освен високото качество на вложените продукти, за да се превърнат кюфтетата в истинско гурме, те трябва да са изпълнени с прецизност. Т.е. Трябва лукът да е нарязан на абсолютно еднакви, симетрични малки парчета, каймата трябва да е размесена с ръкавици, с финес, правилен подход  и необходимата сериозност и уважение. За малко да забравя артистичния завършек! Той трябва да е изключителен, вдъхновяващ и нищо по-малко от това! Така че взимам с треперещи ръце скъпата чиния от комплекта, подарен ни на сватбата, поставям нежно легло от свежа, декоративна зеленина, може би и няколко красиви ядливи цветя (израснали на хълм, на който не е стъпвал човешки крак). И тогава, със затаен дъх и истинско вълнение в сърцето, нареждам в красива купчинка моите прелестни и абсолютно съвършени и невъобразими кюфтета.

Е, вече съм сигурна, че моето ястие е гурме! Да, ама не!

Защо? Защото великолепните кюфтета, които сготвихме току що, са просто кюфтета. Макар и елегантно полегнали в зелена полянка с ароматни и красиви цветя.

“Гурме” е нещо, което не ядем всеки ден, дори не ядем и два пъти годишно, струва колкото самолетни билети до Италия, клиентът цъка с език в захлас, когато види малкото съвършенство в чинията си, и е толкова впечатлен, че дори вече не му се яде! А зад кулисите маркетинг специалистът и управителят на заведението се подсмихват и си стискат доволно ръцете.

Или казано философски, “гурме” не е свързано със самата храна, а по-скоро разчита на силни и артистични внушения от външната среда.

Или казано разбираемо, гурме залага на местни, специфични храни за определен регион, както и на сезонността на продуктите. Където и да се намирате, винаги ще има някъде по света продукти, които са непознати и екзотични. Това дава възможност те лесно да бъдат пъхнати в концепцията “гурме” поради ограничената им достъпност и чуждият им произход. И въпреки това, на територията, на която се отглеждат, те са проста и обикновена масова храна като кюфтетата, например.

Значи все пак има шанс някъде по света моите кюфтета да бъдат определени като гурме и да бъдат гледани с огромни, опулени очи и полуотворена уста от изумление!

Но да се върнем в реалността и да си поговорим за киноа. Доскоро никой в България не беше чувал за тези малки, симпатични зрънца. Те представляват питателна и вкусна храна, която се отглежда в Южна Америка в продължение на хиляди години. Всъщност тя винаги е била храна на бедните селски семейства в Андите. Но изведнъж по хълмовете на планината плъзват предприемачи и купувачи на едро, които кръщават киноата “супер храна” и започват да я предлагат като деликатес със значително оскъпяване. Със същия успех може да продавате хот-дог на местното население в Тибет за, например, 100 лева.

Без съмнение, цената е един от ясните разграничители на масовата от гурме кухнята. Често цената на гурме продуктите е невъобразимо по-висока само защото звучи екзотично. В други случаи, обаче, цената е висока поради законови рестрикции като белите трюфели, например.

Белите трюфели са рядкост, могат да се събират само през един кратък, тримесечен прозорец годишно. Търсенето на трюфели е голямо, а предлагането силно ограничено. Белите трюфели не могат да бъдат култивирани и са много трудоемки за намиране и изравяне.

Гурме ястията често са и въпрос на възприятие. Най-общо казано, хората са по-склонни да възприемат редките продукти като по-добри, отколкото лесно достъпните храни, които консумираме често. Особено ако произхождат от екзотично място, вероятността те да бъдат смятани за специални скача в пъти.

Понякога цената също влияе на това възприятие. Обикновено се смята, че високата цена предполага и по-високо качество. Но умните рекламодатели и търговци знаят, че емоцията е водеща, когато се взима решение за покупка, за храна и пр. Всички знаем израза: “Получавате това, за което плащате”, “За да получите най-доброто, трябва да си платите” и пр. Понякога това е вярно, друг път, обаче, просто пълним касичките на хитрите бизнесмени.

Маркетинговите техники могат да се използват и за манипулиране на общественото мнение. Най-често срещаният прийом е да се определи продуктът като “превъзходен” и след това да се продаде на висока цена. Прост пример за това е “златната” текила, която не е нищо повече от обикновена текила с добавен карамел и висока надценка. “Злато” не е истинското наименование на текилата, но въпреки това ни кара да я възприемаме като специална и дори “гурме”. Абсурдната крайност на това е добре позната ни храна за котки, която се предлага в малки консерви, но за сметка на това за голяма сума пари само защото била “гурме за котки”.

Така че, ако трябва да поразширим дефиницията на “гурме”, която дадохме в началото на тази статия, то тя ще изглежда така: “Скъпа, сезонна храна, възприемана като превъзходна, често с високо качество, сготвена професионално и представена с художествен усет и маркетингови умения.”

Как Ви се струва тази дефиниция? Готови ли сте похарчите една добра сума, за да опитате невероятното минималистично блюдо в чинията с цената на злато?

Share: