Юбилеен концерт на композитора Владимир Панчев в България

Какво може да събере на една сцена старинен бароков инструмент и българска фолклорна формация? Знаете ли какво е виола д’аморе? Слушали ли сте съвременно българско композиторско творчество? Ако успяхме да Ви заинтригуваме, то непременно трябва да посетите юбилейния концерт на изтъкнатия български композитор Владимир Панчев, който ще се състои в края на месец октомври в София.

Свързахме се с господин Панчев, който живее във Виена, за да ни разкаже малко повече за това специално събитие.

Добър ден и благодарим, че се съгласихте на това интервю. Бихте ли разказали малко повече за предстоящия Ви юбилеен концерт.

Искам с този концерт да направя малка ретроспекция на моето камерно творчество. Пиесите за пиано са написани почти преди 45 години, песните за фолклорни гласове са писани също преди повече от 40 години и преди 25 години написах поемата за глас и виола д´аморе.

Можете ли да разкриете кои ще бъдат музикантите, които ще участват?

С голямо удоволствие, защото всеки от тях е музикант от класа: младият гост от Москва Леонид Патеюк изпълнител на старинния инструмент виола д ´аморе, фолклорният вокален квартет «Славей», известният пианист професор Ромео Смилков и певицата Албена Найденова – сопрано.

Вие живеете вече 28 години в Австрия. Защо избрахте София, а не Виена за концерта?

Във Виена вече имах концерт и отделни концертни прояви във връзка с моя юбилей. Те включваха премиери на нови творби за различни известни виенски изпълнители и състави. Радвам се, че сега в София също ще прозвучат мои композиции, написани в моите младежки години.

Как се приема музиката на 20-ти и 21-ви век в България, тази музика, която продължава традициите на нашите класици Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Марин Големинов?

За съжаление тя не се изпълнява много често в българските концертни и оперни зали и младото поколение не познава така добре тяхното творчество. Нашето общество трябва да обърне повече внимание към класическото и съвременното българско композиторско творчество.

По какво си приличат и различават българската и австрийската публика?

Публиката във всяка страна изразява интелектуалния статус на нацията. И в България и в Австрия има интелигентна, разбираща публика. Но в Австрия залите, в които се изпълнява съвременна музика, са пълни, а в България, до колкото зная, по-голямата част от публиката е неинформирана и неподготвена за слушането и възприемането й.

Кога разбрахте, че музиката ще бъде Ваша професия?

Още от детските си години започнах да се занимавам с музика и да правя първите си композиционни опити, които бяха, разбира се, на равнището на детското мислене.

Какво намирате в класическата музика, което не намирате в другите жанрове?

Свирил съм като пианист и джаз, и евер гриин, и салонна музика, но това, което ме привлича в стила, в който пиша, е неограниченостгта, дълбочината и серозността на тематиката, която е продължение на «високите» измерения на човешкия дух.

Къде намирате вдъхновение?

Във връзката и опознаването, както на българската, така и на чуждите култури. Много често съм възхитен от прекрасните изпълнители тук, във Виена, които наистина ме вдъхновяват за написването на нови композиции за тях.

Какво е посланието, което искате да оставите с Вашата музика?

Музиката е духовност. Тя е задълбочен духовен диалог с публиката и както скоро преди смъртта си е казал Радой Ралин: «Музиката е паметта на човечеството».

Вашата съпруга Албена Найденова също е музикант – сопрано и музиковед. Какъв е животът на едно музикантско семейство?

Интересен, творчески наситен и изпълнен с много креативни изненади. Благодарен съм на съдбата, че музиката бе тази, която преди 40 години ни свърза в здраво и солидно семейство.

Юбилейният концерт ще се състои на 30 октомври 2018 г. от 19 часа в сградата на Съюза на българските композитори на ул. “Иван Вазов” 2 в София. Програмата включва произведения на Владимир Панчев в изпълнение на д-р Албена Найденова сопрано, Леонид Патеюк, проф. Ромео Смилков и фолклорен квартет “Славей”. Водещ на събитието ще бъде проф. д-р Юлиян Куюмджиев.


Владимир Панчев композитор

Владимир Панчев, фотограф Андреас Битесних

Владимир Панчев е известен български композитор, пианист и диригент. Роден е 1948 година в град София. Завършва Средното музикално училище в София със специалност пиано. През 1972 година завършва Българска държавна консерватория със специалностите пиано при проф. Люба Енчева, композиция при професорите Панчо Владигеров, Васил Казанджиев и Александър Танев и дирижиране при проф. Константин Илиев. Работил е с големия руски композитор Едисон Денисов в Москва, както и с водещия композитор от тогавашна Източна Демократична Германия Фридрих Голдман в Берлин. През годините в България е бил сценичен диригент в Народната опера в София, редактор в музикално издателство и преподавател в Музикалната академия в София по специалността камерна вокална музика. Женен е за Албена Найденова – сопрано и доктор по музикология. От 1991 година живее и работи със семейството си в столицата на Австрия Виена.
Бил е преподавал е във Виенската консерватория и професор по композиция в Лятната музикална академия в Лилиенфелд, Австрия и Сен Гален, също в Австрия, по специалността вокална интерпретация; бил е редактор в известното музикално издателство «Universal Edition» във Виена.
Носител е на множество награди, както в България, така и в други европейски страни като Великобритания, Италия и Австрия,включително награди и стипендии от Министерството на културата на Австрия..


 

Вл. Панчев и А. Найденова

Владимир Панчев и съпругата му д-р Албена Найденова, фотограф Андреас Битесних

д-р Албена Найденова е сопрано и доктор по музикология. Родена е в град Русе, където учи в муизикалното училище със специалност пиано. Завършва история на музиката в Държавната музикална академия в София. Специализира в Московската държавна консерватория «П. И. Чайковски» в класа на известния професор по музикална теория Ю Н. Холопов, под чието ръководство защитава и докторска дисертация на тема »Характеристики на модалната организация в съвременната българска музика».
Работила е в Музикалното училище и в Музикалната академия в София и е ръководител на международни научни конференции и концерти по линията на »Jouness Musiqual” в Съюза на музикалните дейци в София.
От 1991 година живее и работи във Виена. Д-р Найденова има многобройни публикации в специализирани музикални списания, сред които през 1992 г. – публикация в австрийското музикално списание ÖMZ във връзка с откритите от нея в Австрийския държавен архив неизвестни писма на Арнолд Шьонберг.
Участвала е във вокални обучения с проф. Клеменс Хьослингер (Виена), Дани ван Mелцен (Холандия), Донна Робин (Виена, Лос Анджелис), както и в майсторски класове с прочутия камерзенгер Роберт Хол.
Концертирала е в почти всички европейски страни, между които международните музикални фестивали “Музика Нова”, «Звук и връзка» – София, “Отворени Региони” – Виена, «Голям фестивал на славянското изпълнителство» – Париж, “Москва Есен” – Москва, Международен летен културен фестивл – базилика Лилиенфелд – Австрия и др.
Репертоарът на Албена Найденова включва от старинната музика до песенния и ораториален репертоар, и от камерната опера до виртуозните арии на Росини. Особен акцент в нейните програми са произведенията на съвременни композитори, написани специално за нея и за нейната партньорка-изпълнителка на старинния инструмент виола д ́aморе – Марианне Рьоне.
д-р Найденова е основател и художествен ръководител на «Club Musikal» и цикъла “Дни на руската и австрийската модерна музика” във Виена. Има многобройни записи и участия в телевизионни и радио програми.


квартет Славей

Фолклорен вокален квартет “Славей”, снимка – личен архив

Фолклорен вокален квартет „СЛАВЕЙ” е създаден през 1991 г. в София от световно известната народна певица, Надка Караджова. В състава са Светла Караджова, дъщеря на Надка Караджова и диригент на формацията, Кристина Карамфилова, Лиляна Галевска и Ваня Вакари.
Формацията е носител на множество престижни награди и отличия. Квартет „Славей” има издадени над 18 компакт диска в България и в чужбина, и реализирани 53 видеофилма в различни медии, както и над 100 записа за БНР и други радиостанции. В репертоара на квартета присъства български фолклор от всички райони на България – проектът «Площадна музика» с най-добрите фолклорни оркестри на България, авторски аранжименти на едни от най-добрите български композитори, както и църковно-славянски песнопения от 14 до 20 век. Квартет „Славей” е реализирал над 3500 концерта в рамките на 25-годишната си история, на сцените на театри, катедрали и концерти на открито, и са участвали в едни от най-големите фестивали по света.


 

Леонид Патеюк

Леонид Патеюк, снимка – личен архив

Леонид Патеюк е композитор и изпълнител на класическа виола и виола д’aморе. Лауреат е на много международни конкурси и член на международното общество «Viola d’amore». Роден е през 1990 г. в Хабаровск. Завършва Музикалния колеж със специалност цигулка в Новосибирск в класа на проф. Кузина. Завършва Консерваторията «М. Глинка» в Новосибирск в класа по виола и виола д ́aморе на проф. Ю. Н. Maзченко. Асистент в Държавната академия «Маймонид» в Москва в класа по виола на проф. Л. В. Полтарацкая. Участвал е в майсторски курсове на на Ю.Тъканов и Матиас Букхолд в Белгия, както и в концерти в много държави в целия свят.


професор Ромео Смилков

проф. Ромео Смилков, снимка – личен архив

Проф. Ромео Смилков е роден на 7 юли 1960 г. в град Чирпан. Учи в музикалните училища в Бургас, Пловдив и София в класовете на Радка Чомакова, Росица Иванчева и Нина Аладжем. През 1983 г. завършва Държавната музикална академия, сега НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София при проф. Люба Енчева и проф. Милена Моллова. През 1986 г. специализира в майсторски клас във Варна на проф. Вера Горностаева. Лауреат е на множество награди в България и чужбина. Има над 840 концертни участия като солист и камерен изпълнител в България и в 16 страни от Европа и Азия.
От 1991 г. Ромео Смилков е щатен преподавател в АМТИИ – Пловдив. Автор е на монографии за клавирното творчество на Иван Спасов, Димитър Ненов, Николай Стойков (Ph.D., 2012).


 

*Фотогорафиите на Владимир Панчев, използвани в статията са дело на известния австрийски фотограф Андреас Битесних.

Share: