Темпераментият шеф – начин на употреба

Понякога се срещат високо реактивни шефове. Най-малкото нещо ги вади от равновесие и видимо показват признаци на гняв и раздразнение.

Това може да се случи по различен повод – да отидете в кабинета му в неподходящ момент, да не знаете отговора на някой въпрос и пр. И въпреки че тези емоционални изблици са кратки и отминават бързо като лятна буря, да се работи с подобен шеф е много трудно, демотивиращо и изключително неприятно. Също така служителите непрекъснато са в състояние на тревога и всяка минута се чудят каква конкретно реакция ги очаква.

Знам, че ви е тежко, дълги години съм работила за темпераментен шеф. И съм благодарна в известна степен – научих много за себе си, развих се като личност. Все още се уча и да не ми пука 😀

Ако Вие не сте философски настроени като мен и не желаете да научите по трудния начин как да комуникирате с гневен шеф, предлагам Ви изпитани тактики какво да кажете, когато ситуацията се нажежи до червено и експлоадира.

Аз съм голям привърженик на директността. Винаги може да кажете например:

-Имам чувството, че си разочарован. Би ли искал да изпълня задачата по друг начин?

-Мислех, че това е Х, но би ли искал да се справя по друг начин?

Като човек, който е работил с много трудни личности (и аз не съм кротко агънце), мога да кажа, че най-добре е просто да назовете това, което виждате – нещо ви безпокои – задавате въпрос по спокоен и неутрален начин.

Никога не отговаряйте на емоцията на шефа си по същия начин, не въртете очи, не пуфтете, не влизайте в тона му и не се палете. Нищо добро няма да излезе от това – най-много някой чутовен скандал.

Вдишайте дълбоко, запазете спокойствие, забавете малко отговора си и бъдете умерени и неутрални! Това ще ви е от изключителна полза и в други житейски ситуации. Гарантирам!

Аз предпочитам да подходя, описвайки голямата картина. Например:

„Забелязах, че когато дойда в офиса ти и си зает/а, изглеждаш раздразнен/а. Как предпочиташ да се свържа с теб, когато имам въпрос или нужда от нещо?“

Или: „Забелязах, че когато ми зададеш въпрос и не съм сигурна веднага в отговора си, изглеждаш разочарован. Има ли неща, за които смяташ, че трябва да съм по-подготвена?“

Разбира се във въпросите не трябва да има и грам емоция. Вие сте оперирани от емоции, когато сте на работа, дебелокож сте и не ви пука. Оммммм.
Е, малко неподправено любопитство е добре да присъства. По-достоверно е.

В крайна сметка, ако нищо не помага, просто трябва да приемете нещата такива, каквито са. Важното е да сте убедени в следното:

  1. Това не е лично. Виждате шефа си да държи така и с други хора.
  2. Никой разумен мениджър не би трябвало да реагира по този начин. Дори и да сте най-досадният и разочароващ човек в света (а вие със сигурност не сте), това не е най-подходящият начин за реакция. Така че не вие сте в грешка тук. Без драма.
  3. Концентрирайте се над себе си, имате си собствени трески за дялане, не се занимавайте и с чуждите.

А вие работили ли сте за темпераментен шеф? Какви бяха Вашите реакции? Споделете с нас като коментар под статията.

Какво да правите когато сте допуснали грешка в работата си и шефът е меко казано ядосан? Научете ТУК

 

Share: