Не съм специалист по изобразително изкуство. Не владея терминологията, не мога да открия рисунъка на художника и ако ще цяло денонощие да се взирам в една картина, пак няма да различа нито една техника. Но това, което изпитвам, гледайки прекрасните произведения на емблематични български автори, е много приятно и вълнуващо. Защото ми е близко и защото е искрено.

Екипът на Без Драма съвсем случайно посети СГХГ в един съботен следобед. Изложбата представяше произведения от 20-те години на 20 век. Един много наситен и силен период в българското изкуство. Показани бяха картини на художници като Владимир Димитров – Майстора, Сирак Скитник, Дечко Узунов, Иван Пенков, Николай Райнов и др. Виждала съм някои от произведенията и преди, но открих и нови имена, и нови образи.